Коронадневник 22ри март

В момента, на Европейско ниво, върви блокиране на градовете и въвеждане на армията, за да се опази реда. В нашия квартал карантината се спазва общо взето. Тук-таме някой притичва. Бездомните вече не се събират пред нас да слушат музика, но нощем ги виждам как спят до аптеката. Маски във Франция няма почти никъде. Медицинският персонал няма маски, да не говорим за защитно облекло. Въобще не знам какво са намислили французите, но се справят изключително зле. Не им дават храна, когато са на работа, а кафетериите, където обикновено се хранят са затворени. Когато се приберат от смяна, ако изобщо ги пуснат, в магазините е празно. В старческите домове не се правят тестове за вируса, а умрелите не се пишат в статистиката на починалите от вируса. Поради тази причина и данните са силно занижени. Общо взето, доколкото разбирам от различни източници, в момента, много възрастни хора са заразени по старческите домове и май никой няма намерение да ги лекува. Те и да ги броят не искат. Заразата е дошла най-вероятно от персонала, който продължава да няма маски. Французите протестираха срещу орязването на пенсиите, но сега може да им се размине, защото няма да има кой да ги взима. В източния най-засегнат регион, старите хора изобщо не ги приемат или лекуват. В някои предградия на Париж, в които живеят предимно чужденци, арабите и черните се млатят за стоки по магазините. Имаше едни, които се биха и за пиле пред една месарница. Някой беше резнал интернета на цял квартал. Все още тече леко излудяване.

Философът-дисидент Мишел Онфре, който стана много известен последните две години като икона на протеста, е направил дори и списък с „убийците“ и „виновните“: всички, които са си изнесли парите в офшорки. Като цяло хората са много ядосани на правителството си, защото само преди месец им се обясняваше, че има прекалено много болници, че това така или иначе не е на оферта и няма нужда от такова нещо като лечение или заплати на лекари, които милите дори и по-високи заплати не искаха, а просто да наемат повече хора и да им се дадат повече средства, да не им се закриват легла и отделения. Излезе един пич по телевизията и даде пример с това, че преди 5-6 години е било взето решение да се спре финансирането на научни излследвания на коронавируса при прилепите. Най-общо казано, хората са на момента – видяхте ли какво стана с вашите глупави управленски решения. Появи се хаштаг „няма да забравим“ (#onnoublierapas) и там се слагат всичките изказвания и злоупотреби на политиците през последните години. Самите политици си подхвърлят топката, но според мен на хората им писна и не им дреме – всичките са в кюпа. В България ще връщат аналгин-хинина... Остава да върнем и медицината като цяло.

Надявам се да си почивате и да ви се отразява добре малко седене вкъщи. Мога да съдя по съпругата си, която най-накрая взе да си отдъхва и се промени. Лъчезарният човкек, който виждах през уикенда, когато се наспи най-накрая, е пред мен всеки ден. Готвим си, пека хляб, кексове, правя големи гозби и замразяваме една част от тях. Може би това ще е една огромна промяна – ще осъзнаем от колко малко основни неща имаме нужда. В България си знаем, имаме си едно на ум от детството, че може и да няма, че може и без. Тук хората са шокирани от празните рафтове, а според мен, въпреки постепенното обедняване на народа от 2008 насам, масово хората не знаят какво е глад.

Сега е и моментът, в който проличава, че така наречените „чужденци“, които са си французи поне второ поколение дошли от колониите, не са цивилизационно готови. Имам предвид това, че се млатят зверски за продукти в магазините, поне на Север, и то се бият помежду си, а не с белите например. В нашето градче засега няма такива проблеми, но регионът е с всякакви хора откакто се помни. Има по селцата някакви крайно-десни нехаресващи чужденците, но като се разрови човек, разбира, че и те самите са буквално мелези. Югът е по-бедничък и хората са свикнали да карат с по-малко и да си помагат. Една възрастна дама ми каза преди години, че в нейното детство повечето хора в региона са били изключително бедни – „нямахме улици, ходехме в кал, нямахме течаща водя, месо ядяхме по два пъти в годината и тн“. Става въпрос за 40-50та година. Вода да има и да не е студ – всичко друго ще е наред.  

Що се отнася до нас, особено нашето поколение, хора, спомнете си каква мизерия беше. Поставям два кадъра от филма „Огледалото на дявола“ сниман около 2000 г. Да това е училищен коридор и училищен стол. Според мен нямаме нужда от толкова много неща. Когато през 2012 се разминах на косъм със смъртта и се приковах към болничното легло, всичко, което бях натрупал повече не ми трябваше, защото буквално нямаше как да разполагам с него. После падна едно голямо хвърляне, с ярост даже. Бях ядосан и на себе си, че толкова години съм кътал и събирал вещи. Това е основната ми мисъл днес – затрупахме се с боклуци и свикнахме да си купуваме всякакви глезотии, от които нямаме нужда. Колко време ще изкарате без кола или фанта или каквото сте свикнали да си купувате. Надявам се, когато ни пуснат да излизаме отново, да сме премислили какво му трябва на един човек, за да е добре. Спомням си как един наш забавник държеше да ни убеди, че ни трябва едно ферари с цвят червен, че даже и на Господ му трябвало такова.

Имам намерение да се свържа с различни хора, които познавам, за да си дадат нардония глас и те. Писна ми да четем едни и същи, да гледаме едни и същи как се напъват да мислят и да ни казват как ние сме зле, а едни други на Запад са добре и за да станем като тях, трябва още едно усилие, да станем още по-зле, а това щяло в бъдеще да ни направи по-добре. Свикнахме да не си споделяме мнението, да си мислим, че няма значение какво мисли обикновения човек, че той и да го мисли, то няма смисъл, защото няма глас. Изразяват се уж критично личности защитавани от чужди асоцияции за влияние в България. На някои им личи, че повтарят мантра. Има и „нови леви“. Чисто новички, опаковани все още даже, които се опитват да вземат народния глас. Народният глас е всеки един глас, на всеки един човек. Взимаме думата.